На 14 септември 2024 г. на стадион Васил Левски“ благодарение на

На 14 септември 2024 г. на стадион „ Васил Левски “ с помощта на Fest Team и Charm Music следва грандиозният концерт на Андреа Бочели. Най-обичаният тенор в света, тенорът с красиво сърце и възвишен глас ще означи 30 години на сцена и преди втората си среща с българската аудитория отговори на въпроси на Лилия Илиева за сп. EVA. Скъпи Андреа, кои моменти от славната ви 30-годишна кариера са най-скъпоценни за вас ? Кой беше повратният миг, в който усетихте пробива си на международната сцена? Изграждането на кариера е като да строиш къща. Слагаш тухлите една по една и всяка от тях е значима. Всеки концерт и миг, обвързван с музиката, са скъпи за мен и са ме създали това, което съм. Някои си припомням с повече неспокойствие. Първото ми излизане на сцена като солист през 1998 година в „ Бохеми “ да вземем за пример или дебюта ми в Метрополитън опера през 2011 година, както и опциите да пея пред папа Йоан Павел II, след това – пред папа Бенедикт XVI, и най-после – пред папа Франсис.А ориста ми на актьор се промени, когато срещнах Лучано Павароти, моят другар и наставник. Съветите, които ми даде за техниката на пеене, ми помогнаха да овладея гласа си - моя вокален инструмент и да употребявам изцяло капацитета му. Доброто отношение на маестро Павароти към мен доста оказа помощ за кариерата ми.Важен миг беше и дуетът ни със Сара Брайтман на " Time to Say Goodbye " - британската версия на песента " Con te partirò " на финалния мач на немския боксьор Хенри Маске пред 21 милиона зрителии. Това сложи началото на международната ми кариера. И по време на концерта ми в Сентрал Парк през 2011 година усетих голямото харесване на американците и че съм стигнал триумф в специалността си. Има ли моменти, в които вашата музика ви е лекувала? Музиката за мен е съществена нужда и лекарство. Тя прави живота ми повсеместен и лек. Лекуваше ме през дългите интервали, които се наложи да прекарам в болница в по-ранните ми години и ме разсейваше от мощната и огромна болежка. Музиката продължава да е лекарство за мен и през днешния ден. Обичам да я чувам и да пея, даже през свободното ми време. Не минава ден, в който да не си помисля каква привилегия и наслада е да се обричам на най-голямата ми пристрастеност – работата ми! Как се грижите за гласа си ? Той е внимателен инструмент и изисква ежедневни извършения и непрекъсната грижа. Както Франко Корели, моято преподавател споделяше: " Ако цигулката ти Страдивариус се счупи, има вяра да купиш друга, само че гласът ти е единствен и в случай че го развалиш, в никакъв случай няма да имаш различен! " Така че би трябвало да бъде защитаван и поддържан. За оформянето му се изисква дисциплинираност, надзор и неизменност, за които не можех да предположа, когато бях млад. Нужна е дисциплинираност като тази на огромните спортисти. В началото на кариерата ми младостта ми компенсираше частично неналичието на опит. Но в случай че с времето не развиеш солидна техника, рискуваш и гласа, и кариерата си. Много ми помогнаха за това препоръките на Лучано Павароти, прави ми удоволствие да го повторя, тъй като с помощта на него реализирах тази огромна лекост в осъществяването на считаните нормално за най-предизвикателни и високи ноти. А по какъв начин постигате тази чиста и красива сила, когато пеете ? Опитвам се да се съсредоточа и да изживея напълно това, което представям, с цел да мога да споделя със слушателите ми дълбоките страсти, които всеки скъп репертоар има. Когато пея, си представям по какъв начин се свързвам с всеки, който ме слуша, и се надявам да му предам позитивни страсти. Най-голямото ми предпочитание на сцената, моята цел, е да доближи до сърцето на публиката ми.  Повече от изявлението с Андреа Бочели четете в новия брой, на пазара - идната седмица!